Jan 28 2010

Анализ на конкурентоспособността

Защо анализ на конкурентоспособността? Какво би ни дал той?

Както всички знаем, света се намира във финансова криза, НО това не е нещото, заради което е необходим анализ на конкурентоспособността на нашия бизнес.

Информацията за нашите преки конкуренти, мястото и относителният ни дял, което заемаме на нашите пазари, възможността за покоряване на нови такива, това е нещото, което използвано правилно ще предпази нашата фирма от криза.

ХХI век е векът на високите технологии, векът на информацията – стока и предимство, на знанието. Ето защо се нуждаем от анализ на конкурентоспособността ни. Този анализ ще ни даде информация:

–         за влиянието, нашето и това на конкурентите ни, на установения пазар

–         за силните страни на нашите стоки, услуги, продукти (конкурентните ни предимства)

–         за слабостите в стратегиите и продуктите на преките ни конкуренти (респективно техните силни страни)

–         за нашите собствени слабости, които с подходящото повлияване, на база правилните изводи, ще можем да превърнем от дефекти в ефекти

–         за възможностите и пазарните ниши, които се откриват

–         за възможностите на нашата фирма да се приспособява към промените в конюнктура, пазар, среда

–         за заплахите и подводните камъни, които ни очакват в силно конкурентната среда, в която се развиваме.

Разбира се, за да ни бъде полезна тази информация, анализът трябва да е разработен въз основа на реални, достоверни данни! След това трябва да се направят правилните заключения и да се предприемат действия към постигане на желаната и ясно аргументирана цел. Това би довело, не просто към излизане от криза или оцеляване, а към едно добро, устойчиво развитие и печалба.

Rate this post


Nov 30 2009

Фейсбук – спам или социална мрежа

И така, всички знаят що е то „facebook” някои го харесват, някои не го харесват, ама го ползват, а някои дори не го отварят и въобще не са се докосвали до него.

В началото, фейсбук беше много приятно място, поддържаше се връзка с хора, които са на другия край на света и комуникацията с тях беше усложнена, ако въобще е правилно да се каже, че комуникацията в днешно време може да е сложна! Нямаше излишни реклами,  „полезни” приложения и безброй знайни и незнайни тестове, които след отговорите на от 5 до 20 въпроса ще те разобличат що за личност, характер, пол, интелект и какво ли още не, си! Е, да нямаше ги и игрите – Mafia Wars, Farmville, Dragon Wars, Yoville, Castle Age и т.н, но в началото беше просто една социална мрежа, в която хората, чрез модерното средство за свързване със света (което напоследък се оказа, че водело до пристрастяване и болестни състояния) интернет, да общуват по между си! ДА ОБЩУВАТ – не просто да добавят 3468 „приятеля” и да не обелват и дума на 3465 от тях, а на останалите 3-ма, да им кажат веднъж дневно – „тшш прати енерджи пак”.

Буукът, както го знаем, вече има много лица, може да ги обобщим в две: социална мрежа – виртуално място, ЧРЕЗ което да се свързваш и ОБЩУВАШ (говориш, споделяш – мисли, преживявания, снимки, истории и каквото Ви душа иска) с разни хора, с разни идеали, близки или не чак толкова близки, и другото лице – спам (хиляди никому ненужни въпросчета, закачки, тестове, игри, сърчица, прегръдки, целувки, рекламни профили и бля бля). А, да, пропуснах да кажа, че този спам, не е просто „нежелано търговско съобщение”, той е неосъзнато, нежелано събитие, което изяжда от времето, от потенциала и от кой знае, какво още на човек!

И в крайна сметка – facebook, не е нито добро, нито лошо, то е такова нещо, което всеки си избира, какво да бъде за него – полезно или не чак толкова, дори може и да е вредно, щото и то водело до пристрастяване. 🙂

Rate this post


Nov 13 2009

Нека Ви запозная с Хорхе Букай

В един хубав ден, те всички дни са хубави, но в един от тях, чакайки моя близка пред един блок, влезнах в една книжарница с идеята да оползотворя малко време. Така от дума на дума, след кратка дискусия, продавачът ми препоръча да прочета книгите на Хорхе Букай. Бил нашумял напоследък автор, преведен в много страни, испаноговорящ. Купих си две от неговите книги – „Приказки за размисъл” и „Нека ти разкажа”.

Нямах никакви очаквания към този автор, просто ми беше интересно да прочета нещо – ей така, пък и ми се отдаде добра възможност, тези от вас, които са шофьори, знаят колко е досадно да чакаш на опашка, за да смениш летните със зимни гуми. 🙂 Е, аз си помислих, че мога да го направя малко по-интересно като прочета някоя неангажираща книжка. А пък и продавачът ми каза, че неговите книги се четат много лесно, та „рискувах”.

Започнах с „Приказки за размисъл”, с идеята да я прочета поне до края на седмицата! Е да, ама не, надминах, както казват – „и най-смелите си очаквания”, докато чаках 6-те коли пред мен (общо около два часа), почти я бях прочел!

В книжката открих, че „Дебелият”, както пише, че наричали авторът – Хорхе Букай, я е написал така, все едно говори с близък приятел, на който разказва приказки срещал по пътя си до момента. Първата от тях „Търсачът” ми беше позната, бях я чел и друг път и все пак ме заинтригува отново. Зачетох се и дори на себе си не повярвах, че такъв тип литература, насочена към духовното изграждане, може да ме заплени така. Прочетох още няколко приказчици и след като стигнах до „Децата са били сами” и минах през нея, вече бях сигурен, че този автор си заслужава да бъде чут!

С нетърпение почнах и следващата книга (сборник с разкази) – „Нека ти разкажа”. От нея научих малко повече за човекът Хорхе Букай. Той е психотерапевт, избрал да е гещалт терапевт съсредоточен върху настоящето. Най- ми хареса, че не дава много, много акъл, мислейки си, че понеже се занимава с психология и знае повече, от който и да било, а в същото време споделя това, което знае и помага на пациентите или по-точно клиентите си (след като прочетете книгите сами ще изберете, как да ги наричате) да осъзнаят действителността, в която живеят и емоциите и чувствата, които се зараждат, протичат и затихват в тях. Самата книга е работата му с един клиент, приятел, и страстите които бушуват в света, които определя като собствен и начина, по които, посредством измислени или преразказани приказки, той го напътства сам да осъзнае, кой всъщност и как иска да изживее остатъка от живота си. И тук е отговора на що е то „гещалт”, това е измисленият термин обобщаващ идеята за терапия на осъзнаването. Това е втората негова книга, която прочетох, и тя се чете за няколко часа, а приказката, която най-много ми се наби в съзнанието е „Окованият слон”, защото повтарям същото на всичките си приятели, а те ме смятат за луд, е вече знам, че лудите сме поне двама! 🙂

Последният сборник, които прочетох от него е „Писма до Клаудия”. Определено си струва да се прочете и то, не само веднъж. Да, ще Ви обърка. Да, с някои неща напълно ще се съгласите, други ще отречете, но (в истинският смисъл на думата НО) тези писма написани от него си за него си, представящи света, такъв какъвто Хорхе го възприема, вижда и избира да бъде, най-малкото ще събудят интереса Ви и ще Ви накарат да се замислите, а може дори да Ви запленят, представяйки Ви светът и животът, такъв какъвто всички сме виждали и живели и може би не сме разбрали – такъв, какъвто е, въпреки че не си го признаваме!

Rate this post