WithScope

Преди няколко дни ми се случи нещо ужасно. Колара ми блокира на средата на трамвайните релси на столичен булевард. Естествено няма как да я мръдна на никъде и стана задръстване. Всички крещят по мен пътна помощ бе жена, обади се на пътна помощ. Аз знаех, че застраховката ми покрива едно викане на пътна помощ на година, но вече ги бях викала един път. Изобщо не се сетих, че мога да викам пътна помощ когато си поискам и само трябва да им платя. Никога не мога да мисля рационално, когато се случи нещо лошо с колата ми. Ватманът слезе от трамвая, както се сещате вече имаше два трамвая и много коли, които само мен чакаха и започна да крещи. Аз през това време се отдалечих и се обадих на пътна помощ. Дойдоха и ми преместиха колата. За щастие много близко имаше сервиз. В момента, в който пътна помощ тръгна да вдига колата ми, естествено всички започнаха да ръкопляскат. Един човек започна да крещи по мен, и единствените любезни хора бяха служителите на пътна помощ. Подсетиха ме, че винаги, когато нещо се случи, мога да им се обаджам. Предполагам, това ще е полезно за всички жени, които винаги в такива ситуации седят и не знаят как да постъпят. Викнете пътна помощ телефон, не се обаждайте на приятели и не се мотайте, ако ви чака трамвай. Това е моят съвет.

Тя беше най-скучната й приятелка, но се познаваха отдавна. Не може да не бъдеш приятел с някого, само защото те отегчава до смърт. Е, приятелката й просто си беше избрала неподходяща професия. Семейна. Нотариус. На вратата на кабинета се мъдреше прекрасна обкована и адски претенциозна табелка нотариус София. Отпред, пред огромната и отново адски претенциозна и ужасна сграда, ако може това архитектурно недоразумение да се нарече сграда се мъдреше същата табелка – нотариус София. Все едно не знаеха всички, че са в София, може би трябваше да пише и град. Опита се да й го каже, опита се да каже нещо на приятелката си нотариус. Опита да й разкаже, но тя беше вглъбена. Дори по телефона. Реши да отиде до кабинета на нотариуса. Колко ли трябва да е било нещастно детството ти, за да си избереш такава професия. Спомням си, че като бяхме малки и един приятел, на когото майка му беше нотариус, в есетата си по английски, в които трябваше да разказваме за семейството си винаги пишеше, че майка му е медицинска сестра, а не нотариус. Мого се смеехме. Тя също се смееше. Но тя стана нотариус. Е, тръгнах към ужасната сграда, със скучните нотариуси, за да й кажа. Все пак ми беше приятелка, трябваше да й кажа, че чакам дете. Знаех и отговора й – ако имаше професия като моята, никога нямаше и да си помислиш да имаш дете толкова млада. Вече седях пред вратата и гледах надписа нотариус София. Може би, ако обиколя града и намеря друга табелка нотариус София, може би там ще има една жена, която ще ме изслуша и подкрепи, за разлика от моята приятелка нотариус.