Сравнително неотдавна речникът на хората интересуващи се от покупката на диаманти се обогати с понятието облагородени „скъпоценни камъни”. За много хора това понятие е синоним на фалшификат, менте, имитация и много от купувачите на диаманти се отнасят към подобни скъпоценни камъни с подозрение, което те не заслужават. В настоящата статия ще направим кратък обзор на облагородените естествени диаманти и дали губят своята стойност след подобни манипулации.
Ще започнем с това, че скъпоценните камъни не престават да се считат за истински след облагородяването, както по-натам в статията ще наричаме процеса на физико-химическа обработка имащ за цел подобряване на вида и потребителската им стойност. В това, че някаква част от камъните се подобряват няма нищо престъпно, защото преобладаващата част от намерените диаманти притежават недостатъци, а търсенето на бижута с диаманти се увеличава в световен мащаб.
Подобряването на диаманти протича в две насоки – цвят и чистота. Повечето скъпоценни камъни са или жълтеникави или сивкави, а както е известно се ценят или безцветните или наситено цветните диаманти. Цветът се изменя с помощта на 3 основни технологии. Първата е облъчване с инфрачервена радиация с последващо охлаждане по различни схеми. Втората е чрез използване на покритие, а третата наречена HTHP представлява съчетание от висока температура /до 2000 градуса/ и високо налягане /до 70 хиляди атмосфери/. Тази технология за разлика от предишните дава най-широки възможности за оцветяване и може да се използва за облагородяване на необработени камъни, за разлика от първите 2 технологии. Тази технология не е приложима за всички диаманти, но облагородените по тази технология камъни струват по-скъпо от обработените с други технологии, поради трайността на постигнатите резултати и високата цена на тази обработка.
В преобладаващата част диамантите имат природни включвания, намаляващи блясъка. За да се увеличи чистотата на камъка се прилагат различни методи. Много разпространен способ е пробиването в камъка на отвор през който с помощта на киселина отстраняват недостатъка, след което същия се запълва с материал със същия коефициент на пречупване на светлината след което тези диаманти светят особено ярко.
Облагородяването е напълно законна процедура, но съществуват някои моменти свързани с цената на камъните след това. Обикновено облагородените диаманти струват около 30-60 % по евтино от събратята си, на които природата е спестила дефектите, но определено са по-скъпи от камъните с дефекти. Благодарение на това облагородените скъпоценни камъни се ползват със значителна популярност, още повече, че проведените върху тях манипулации остават незабележими.
Технологията на облагородяване от една страна значително разширява възможностите за производство на бижута, но от друга създава още един проблем при окачествяването на естествените немодифицирани камъни. Задължение на производителите на такива бижута е да предупреждават клиентите си, че макар и истински диамантите са минали през определени процедури. За средностатистическият клиент това е без значение, но за ценителите и колекционерите това би повлияло на решението да придобие или не дадено бижу.
Да бъде обаче забелязана подобна на гореописаните интервенции е по силите само на опитен специалист. Само със специални инструменти може да бъде забелязана следата от лазера, водеща до специфично пречупване на светлината , което се забелязва при облагороден камък „излекуван” от недостатъци. Най-трудна за хемолога си остава дали даден диамант е облагородяван по технологията HPHT.
Все още сред оценителите няма еднозначна оценка за това как трябва да се отнасят към облагородените диаманти, но въпреки становищата им науката продължава да работи по подобряването на скъпоценните камъни. Все пак общоприето е, че колкото и напред да стигнат технологиите в тази област за истинските ценители много по-стойностни ще бъдат диамантите, чиято красота е дадена от самата природа.
