WithScope

Не е задължително цветята във вашата скална градинка да произхождат от Алпите. В алпинеума могат да присъстват и други видове. Растенията в алпинеума се засаждат от върха, като постепенно се спускат надолу. Тъй като на ограничено пространство трябва да се засадят видове с най-различни изисквания – светлолюбиви, сенкоиздръжливи, предпочитащи кисели или алкални почви, влаголюбиви и тези, които са родом от сухи месторастения, успехът на това дело зависи от умелия подбор и правилното разполагане на растенията. Почвеният субстрат за всеки участък би било добре да се приготвя специално. На най-високите, слънчеви участъци от алпинеума е добре да поместим сухоустойчиви, светлолюбиви видове. За тях е необходим лек, беден субстрат, на основата на каменисто-песъклива почва. От растенията своето запазено място има еделвайсът, който е символ на Алпите и изглежда много добре в алпинеум. На бедни, сухи почви може да се сложат различни видове алпийски рози (Sempervivum)’, с месести розетки от листа в най-различни форми, размери и цветове. Това растение е много невзискателно, охотно завзема и най-неудобните места, заселва се между всякакви пукнатини на камъните и отлично задържа почвата. Изберете още между ерика и лавандула, а от дървета и храсти се спрете на юка, магнолия или хибискус. Винаги добре се вписват в алпийския пейзаж здравецът и различните видове папрати. Растения, които могат да участват във вашия алпинеум, са още тинтява, слънчоглед, мащерка, риган, както и скален алисум, минзухари, мускари и още някои други луковични. В последните години все по-често се смесват понятията “Алпинеум” и „Цъфтящ, скален кът”, така че дори и да се избират по-традиционни, градински видове, при редовни грижи с неголеми усилия ще се получи един специфичен кът в двора, който предизвиква чувства на удовлетворение и радост. Почвеният субстрат за всеки участък би било добре да се приготвя специално. На най-високите, слънчеви участъци от алпинеума е добре да поместим сухоустойчиви, светлолюбиви видове. За тях е необходим лек, беден субстрат, на основата на каменисто-песъклива почва.

Трябва да имате предвид сезонните и възрастовите изменения в цвета на растенията, общата цветова гама на пейзажа, колорита на лехите. През пролетта, лятото и есента окраската на дърветата се определя от цвета на листата, клонките, стволовете, цветовете и плодовете, а през зимата тонът се задава от окраската на клонките и стволовете.

През цялата година значително място в колорита на пейзажа заемат вечнозелените растения: ели, борове, хвойни. За основен фон на дърветата и цветните растения служат моравите, които от април до септември варират в оттенъка на зеления си цвят: от топли до студени тонове. В природата безкрайно и постоянно се сменя окраската на цветята, в общия колорит на градината участва и цветът на повърхността на почвата: черната почва или моравата, пътечките и площадките, цветът на небето, в това чисто и отражението във водата, и разбира се, цветът и декорацията за дома, допълнителните постройки, градинските мебели.

Много е важно в градината  да не се създава впечатление за излишна пъстрота, хаос в краските. Цветните комбинации могат да се приемат по различен начин. А основното правило, по което те се комбинират, е или на базата на контраста, или като съчетание на оттенъците на един цвят.

Всеки трябва да мине шофьорски курс, ако иска да се научи да шофира и най-вече да вземе книжка. Такъв е законът! Този курс обучава бъдещите шофьори на много от фактите при карането. Там се дискутират и теории, правила и закони за това как да бъдете добър шофьор.

Това не са единствените факти, които се обсъждат. Учат ви и на начините за израсходване на по-малко гориво докато карате.
Разбира се освен теоретичната част на шофьорските курсове има и практични уроци. Те обучават бъдещият шофьор как да пали и гаси колата безопасно, как да карат назад, как да паркират и много други методи и техники за безопасно шофиране на автомобил.

Първоначално за практическата част се използва полигон. Чак когато инструктурите са сигурни, че може да се справяте,
ще имате възможност да карате по градските улици. Там ще се научите как да се справяте в по-напрегнати ситуации с трафика
и как да пазите пешеходците.

След като минете Вашият шофьорски курс, ще бъдете изпитан пред комисия. Ако се справите добре, това ще бъде важен знак,
че можете да получите шофьорска книжка.

Роклите са подходяща дреха за парти. Могат да се намерят модели до глезена или до коляното. Материите, от които са изработени този вид официални дрехи, са по-леки – шифон, по-рядко тафта. Обикновено роклите са декорирани с много воали, панделки. Разбира се, не бива да се прекалява, за да не са прекалено натруфени. Запазва се тенденцията роклята, която носи бъдещата майка, да е с висока талия. За по-официални събития може да изберете модел рокля със сребърни или златни бродерии или пък с инкрустирани камъчета или маниста. Малките акценти са много важни, защото придават блясък на облеклото. Важно е тези елементи да не са в областта на корема.

Черното е класическият цвят за официалните дрехи, но често могат да се намерят модели и в екрю или в червено. Розовото се повява като акцент. Подходящо е и сиво с оттенъци на лилаво.

Обувките с висок ток са актуални, но не са подходящи за бременни жени. Пантофките са много модерни, а и са удобни и практични. Обувките могат да са от текстил или от кожа. Добре е да се избягват модели с платформи. Все пак, ако бъдещата майка може да издържи, препоръчително е да избере обувки с малко токче.

Аксесоарите трябва да се съобразявт с дрехите. Ако има инкрустации по дрехата, добре е бижуто да е по-малко. В сучай, че роклята или туниката е изчистена от акценти, едно колие или обици биха придали свежест.

Кухнята е най-натовареното помещение в целия дом, тъй като в него се извършват ежедневно различни дейности, а и представлява притегателен център за всички обитатели на дома. Ето защо проектирането на шкафовете, плотовете и уредите е от изключителна важност, защото трябва да обединява две качества – естетика и функционалност. Повечето хора наблягат на едно от двете – правят функционална кухня за “хай-тек” битки с храната, за сметка на уюта или обратно – правят кухнята си стилна и красива, но загърбват удобството при работа.

Най-важното условие, за да гарантирате функционалност, а след това и уют на кухнята, е спазването на правилото за “работния триъгълник”. Това е “тройката” от задължителните за всяка кухня печка, хладилник и мивка. Правилото за “работния триъгълник” налага мивката да се намира на равно отстояние от хладилника и печката за най-голямо удобство при работа. И наистина – движението на храната е от хладилника, през измиването или подготовката на мивката до готвенето на печката.

Разбира се, подреждането на плотовете и шкафовете в кухнята зависи най-вече от размерите на кухненското помещение и желаните домакински уреди в него. Ето най-често срещаните варианти:

Линия. В този случай мебелите са разположени с гръб към най-дългата стена, на която обикновено са изведени и тръбите за мивката и канализацията. В този случай мивката се разполага в средата, а печката и хладилникът заемат място от двете и страни, в зависимост от дължината на стената. Този начин на подреждане на мебели е особено подходящ за дълги и тесни помещения.

Остров. Това е вариантът, при който в средата на кухнята се разполага шкаф, на който най-често се монтира мивката. Останалата част от кухненските шкафове и плотове се оформят най-често в Г или П-образна форма. Островът може да разположи и плот за хранене или дори котлони, стига да има отведен въздуховод за камина (абсорбатор). И тук обаче не трябва да забравяте правилото за работния триъгълник и да разположите хладилника и печката на равно отстояние от мивката.

П-образна кухня. За нея се нуждаете от малко по-голямо помещение, в сравнение с Г-образното подреждане. Тук мивката се разполага в горната част на буквата “П”, а печката и хладилникът се оказват на дългите й страни.

Г-образна кухня. Тук кухненското обзавеждане заема две от възможните стени. Най-често мивката се разполага в ъгъла, върху ъглов шкаф или максимално близо до него. Печката и хладилникът отново заемат място от двете й страни. Г-формата е често предпочитана в кухненски боксове, които са свързани с трапезарията или дневната в т.нар. “отворен тип” пространства.

Прочети още относно обзавеждане за дома, с примери и съвети.

Съвсем скоро(разбирай до месец), студиото за авторски тениски – NewClear Shirts или за по-кратко NCShirts ще представи новият си уебсайт, от който ще можеш да поръчаш уникална авторска тениска. Достъпната цена и безплатната доставка за цяла България, са само началото на серия от предимства, които отличават NCShirts от всички останали.

Кое прави работата на студиото уникална:

- на първо място, авторските щампи;
- на второ, неговите клиенти ;
- възможността да получиш уникална тениска на уникална цена;
- това, че дизайнерите работят само за теб, нонстоп;
- всяка седмица има поне по една нова тениска.

Защо тениските на NCShirts са наистина добри?

Технологията по която се принтират тениските, гарантира висока резолюция и качество на изображението. Термо мастилата са устойчиви на времето. Единственото нещо, което трябва да знаеш, че е задължително прането на ниска температура – максимум 40 градуса и абсолютно забранено използването на омекотител. Той разваля покритието на принта и изображението губи своето качество.

Ако това не ти стига, можеш да посетиш facebook страницата на студиото и да се увериш, че момчетата знаят как да поднесат красиво направените тениски по най-добрият и уникален начин. Не пропускай своя шанс и поръчай нова тениска за теб или твой приятел  директно през facebook.

Ако някой от вас се пита, какво е Пенкилер?

Според kakvo.org:

Пенкилер
м., само ед.
1. Разг. Лекарство, което лекува всички болести.
2. Прен. Човек, който се наема да извърши всяка работа.

През 20-те години на 20 век, Пенкилер, са казвали на хапче, което лекува всички болести. А хората са казвали Пенкилер на човек, който разбира от всичко.

В нашият случай – Пенкилер е форум, в който ще се пише за всичко. Всеки, ще може да намери нещо за себе си или да пише, за каквото иска, и каквото иска, стига да спазва елементарни правила на поведение.

Защо домейна е penkiller.com с двойно “l”? Ами първо, защото penkiler беше зает и второ, освен Пенкилер, penkiller e убиеца на химикалки, писалки, пера и други инструменти за писане. Тук ще пишем с клавиатура.

Като заключение: Пенкилер – форум за всичко, в който ще се пише с клавиатура и клавиатурно подобни устройства.

Източник: Пенкилер блог

Преди време и на мен като на всеки нормален човек ми се наложи да търся мебели за моят дом. Тъй като не съм специалист в областта, първото и най-лесно нещо което реших да направя е да се допитам до моят стар приятел Интернет. За съжаление количеството информация по темата се оказа невероятно голямо. В продължение на дни прескачах от сайт на сайт от форум на форум. Междувременно посетих и доста магазини в София и областта. Попаднах на каква ли не информация. След време вече даже започнах да се чувствам и малко специалист по темата. Оказа се че около 90% от предлаганите мебели на пазара са ламинати. В по-добрият случай фурнировани плоскости с невероятни цени. Фирмите с този вид мебели се надпреварваха коя ще свали цената по-ниско за да ме привлече като клиент. Аз обаче се бях убедил, че мебелите които искам трябва да са от дърво – натурално масивно дърво, разбира се за това ми помогнаха коментарите и съветите на доста приятели в Интернет, пък и извън него. Просто нямах нужда от мебели които да сменям след две години с нови. Мебелите от масив имат доста по-дълъг живот. Реших да продължа търсенето като се насочих към този вид мебели. Тук макари по-малък изборът също не се оказа лесен. Спрях се на няколко фирми и магазини, но се оказа, че те не предлагат цялостно обзавеждане. Все не можех да комбинирам мебелите в спалнята с тези в хола, да не говорим за кухнята. Търсенето продължи още няколко седмици. Разбира се мебелите не ми бяха спешни и можех да отделя време. До тук бях свел възможните варианти до няколко и посетих всяка от фирмите и магазини по отделно, за да се убедя в качеството. Тъй като имах на разположение кола и възможност дори посетих фирми в Габрово и Троян. В крайна сметка се спрях на фирма от Габрово. Фирмата е всъщност малка фабрика за производство на мебели. Произвеждат обзавеждане за износ – предимно за Франция и за Българският пазар. Но най-хубавото бе това, че ми предложиха да обзаведат целият апартамент от хола, през спалнята до кухнята. Да точно така предлагат и кухни. Обясниха ми че няма проблем мебелите да са с мои размери. Разбира се цветовете не бяха проблем, предложиха ми четири вида дърво – дъб, череша, бук и липа. Аз се спрях на бука заради компромиса, който предлага между цена и качество. Оказа се, че фирмата произвежда и тапицирани мебели – поръчах си прекрасни дивани с Испанска дамаска. Накрая ми направиха отстъпка за цялостно обзавеждане и цените ми се сториха доста нормални. Мебелите бяха произведени и доставени за 40 дни. Нямах никакви забележки. В края на този пост искам да ви уверя, че ако имате нужда от класически мебели от масив то трябва задължително да обмислите и предложението на Фабрика за мебели Еврика – Габрово – www.evrika.bg

Attention!
Уиндсърфинга може да доведе до сериозно пристрастяване, което изцяло да промени живота, идеалите и ценностната ви система!!!

Може би не ми вярвате!? Чак пък пристрастяване!? Нека ви разкажа за моята първа среща с него.
Та това се случи, през лятото на далечната 1994 г., в т.нар. години на “ранна демокрация”, когато аз, малък варненски гларус, се излежавах на припек на митичния за варненските сърфсти плаж “Рибаря”:) И както, “блаженно се наслаждажах” на скуката, изведнъж взеха да прииждат една сурия момчета и мъже, носещи разни дъски, мачти, платна и други странни чаркуля… и започнаха усърдно да се суетят около тях. Аз разбира се веднага реших, че едрогърдата мацка през две хавлии ще може да почака и като уважаващ себе си кибик, отидох да позяпам.
“Ей пичове, ко стаа тука бе?… ква е тая тарапана?”… Републиканско ми викат, и ме гледат с учудване, как мога да не знам. А аз си зяпкам, и взе че ми стана интересно да ги гледам как се суетят около матеряла и да опъват мачтите, платната и т.н. Най-накрая, след 1-2 часа подготовки, състезанието започна… И като взеха да пердашат тия, 20-30 човека, един до друг… красота… съвсем забравих за другите едрогърди атракциони, които предлагаше “Рибаря” и си викам, трябва и аз да я пробвам тая магария, не може така… и отидох да ги питам как стои въпроса с уроците. Най-любезно ми обясниха, че мога да взема под наем като свърши състезанието… след 3 дни. А то сърце мъжко – не трае, три дена ги зяпах жадно тия пичове как се кефят… и най-накрая се озовах във водата със сърфа пред мен и един “учител”, дето вдигна 2 пъти платното и ми вика “Така се прави!” и си замина! И се почна то…. ходенето по мъките… 2 часа, що вода ми изпи гъза… но накрая го подкарах това чудо!:) Не мога да ви опиша каво удоволствие изпитах, да усещам как от нищото правя нещо и то да се движи! Разбира се, като се прибрах в къщи, едвам хванах држката на вратата, такива зверски рани имах от дърпането на платното, но това не ме спря на другия ден да си взема още 2 часа… и на следващия и по-следващия и така още няколко дни. Вече се чувствах като господ и си викам, бе то това фасулска работа бе,…. докато един ден не “Духна”… и тогава…
тогава разбрах истната за уиндсърфинга… глисирането!… когато изведнъж дъската излиза над водата и започва да се движи с бясна скорост! Повярвайте ми, държах платното и не смеех да помръдна, от страх да не се пречукам. Имах чувството, че се движа с 300 км/ч. А задника ми на една педя от водата. Едновременно умирах от страх, и не можех да спра да крещя от кеф! Невероятно усещане.

Далечната 1994 г.

А като излязаох на брега имах чувството, че ще ми се пръсне сърцето, просто не можех да повярвам, че това се е случило на мен! За съжаление вятъра се усили, и аз останах на брега, да гледам как добряците се кефят, почти до стъмване. И не можех да откъсна очи от бурното море и сърфистите… и тогава, в онзи далечен ден, осъзнах, че нещо се е променило в живота ми, и така вече 15 години:)

2009 г.

Следва продължение!:))

В един хубав ден, те всички дни са хубави, но в един от тях, чакайки моя близка пред един блок, влезнах в една книжарница с идеята да оползотворя малко време. Така от дума на дума, след кратка дискусия, продавачът ми препоръча да прочета книгите на Хорхе Букай. Бил нашумял напоследък автор, преведен в много страни, испаноговорящ. Купих си две от неговите книги – „Приказки за размисъл” и „Нека ти разкажа”.

Нямах никакви очаквания към този автор, просто ми беше интересно да прочета нещо – ей така, пък и ми се отдаде добра възможност, тези от вас, които са шофьори, знаят колко е досадно да чакаш на опашка, за да смениш летните със зимни гуми. :) Е, аз си помислих, че мога да го направя малко по-интересно като прочета някоя неангажираща книжка. А пък и продавачът ми каза, че неговите книги се четат много лесно, та „рискувах”.

Започнах с „Приказки за размисъл”, с идеята да я прочета поне до края на седмицата! Е да, ама не, надминах, както казват – „и най-смелите си очаквания”, докато чаках 6-те коли пред мен (общо около два часа), почти я бях прочел!

В книжката открих, че „Дебелият”, както пише, че наричали авторът – Хорхе Букай, я е написал така, все едно говори с близък приятел, на който разказва приказки срещал по пътя си до момента. Първата от тях „Търсачът” ми беше позната, бях я чел и друг път и все пак ме заинтригува отново. Зачетох се и дори на себе си не повярвах, че такъв тип литература, насочена към духовното изграждане, може да ме заплени така. Прочетох още няколко приказчици и след като стигнах до „Децата са били сами” и минах през нея, вече бях сигурен, че този автор си заслужава да бъде чут!

С нетърпение почнах и следващата книга (сборник с разкази) – „Нека ти разкажа”. От нея научих малко повече за човекът Хорхе Букай. Той е психотерапевт, избрал да е гещалт терапевт съсредоточен върху настоящето. Най- ми хареса, че не дава много, много акъл, мислейки си, че понеже се занимава с психология и знае повече, от който и да било, а в същото време споделя това, което знае и помага на пациентите или по-точно клиентите си (след като прочетете книгите сами ще изберете, как да ги наричате) да осъзнаят действителността, в която живеят и емоциите и чувствата, които се зараждат, протичат и затихват в тях. Самата книга е работата му с един клиент, приятел, и страстите които бушуват в света, които определя като собствен и начина, по които, посредством измислени или преразказани приказки, той го напътства сам да осъзнае, кой всъщност и как иска да изживее остатъка от живота си. И тук е отговора на що е то „гещалт”, това е измисленият термин обобщаващ идеята за терапия на осъзнаването. Това е втората негова книга, която прочетох, и тя се чете за няколко часа, а приказката, която най-много ми се наби в съзнанието е „Окованият слон”, защото повтарям същото на всичките си приятели, а те ме смятат за луд, е вече знам, че лудите сме поне двама!

Последният сборник, които прочетох от него е „Писма до Клаудия”. Определено си струва да се прочете и то, не само веднъж. Да, ще Ви обърка. Да, с някои неща напълно ще се съгласите, други ще отречете, но (в истинският смисъл на думата НО) тези писма написани от него си за него си, представящи света, такъв какъвто Хорхе го възприема, вижда и избира да бъде, най-малкото ще събудят интереса Ви и ще Ви накарат да се замислите, а може дори да Ви запленят, представяйки Ви светът и животът, такъв какъвто всички сме виждали и живели и може би не сме разбрали – такъв, какъвто е, въпреки че не си го признаваме!