Apr 7 2010

Една прекрасна почивка в Банско със семейството

Автор: navi

Решихме да си направим една хубава зимна ски почивка и се запитахме кой зимен курорт да си изберем. След една не дълга разходка из интернет и дилемата се оказа доста малка, а избора ни за ски почивката ни се очерта да бъде Банско. Посрещна ни прекрасно време, и снеговалеж, което даваше обещания за добра почивка още от добре почистените пътища към Банско. Отседнахме в парк хотел Гардения, където ни обслужи усмихнат и много добре организиран персонал. Решението ни за хотел не беше лесен. Хотелите в Банско са многобройни и един от друг всички изглеждат удобни и приятни. Накрая решихме обаче да се регистрираме в по-малък хотел за почивката ни в Банско. Хотелът се оказа наистина красив, и не беше от супер грандиозните хотели, в които можеш да се загубиш в коридорите, а стаите са много добре обзаведени и удобни. Разопаковахме на бързо багажа и огладнели вече слязохме да хапнем в механа “Кукери”, която е към хотела. Прекрасно място искам да кажа, много приятна обстановка в стар стил и вкусна кухня, на която се насладихме и на следващия ден.
Така след обилния обяд решихме да излезем на кратка разходка преди да скочим на ските и да атакуваме идеално изглеждащите ски писти на Банско. Облечени топло излязохме от топлия хотел и направихме една кратка разходка из града. Мога с откровено да кажа, че града макар и малък има какво да възхити окото и душата. Малко натрупалия сняг създаваше невероятна атмосфера на тишина и спокойствие чувствах как умората и напрежението, което неусетно се натрупва в големия град сякаш се изтича през краката ми и остава в стъпките, които правя в пресния няколко сантиметров сняг навалял по тротоарите на града. Посетихме църквата “Света троица”, която се оказа не далеч, където запалихме свещи за здраве и се отправихме обратно към хотела. В хотела вече добре отпочинали след разходката нахлузихме ски екипите и докато усетим вече скачахме върху тях и се спускахмегонехме по ски пистите на Банско. Останахме искрено и приятно учудени колко хотели видяхме в Банско близо до ски пистите, някои от тях големи и въпреки това изглеждащи удобни и прекрасно подредени, а други по-малки. Хотелите които видяхме по път за ски пистите на Банско бяха един от друг по-примамливи и до един, удобни за отсядане с такова разположение, че да осигури на посетителите най-удобно придвижване и най-добри условия за спорт и отдих. Минахме например близо до хотел Лион, който е един от новите хотели явно в Банско, от който видяхме да тръгва автобус явно редовен с табела на хотела, в който се бяха качили гости на хотела. Същият автобус видяхме и на пистите, където явно биват организирано извозвани почиващите от хотела. В Банско има и хотел от веригата Кемпински наречен “Гранд Арена” (името някак лесно се помни) който се разполага точно до лифт станцията на Банско, а вида му отдалеч издава 5-те звезди оценка.
На ски пистите падна много смях и забавление, а аз успях да се пльосна на меките си задни части само 2 пъти.
Така до около 5 следобед, когато, решихме да се приберем в хотела и да сменим зимната обстановка с по-лятна такава на вътрешния басейн на хотела. Метнахме си по един душ в стаята и се преоблякохме за басейна, където плувахме и се позабавлявахме в топлата вода в него. Последваха вечеря и отпочиващ сън. Винаги съм си мислел, когато правим подобна почивка, как живеем изобщо в онази лудница на големия град. Толкова е тихо и спокойно, че чак е странно, но за сметка на това ставайки сутринта на развиделяване не можеш да повярваш на часовника и на себе си, че може за толкова кратко време да се чувства човек така отпочинал.
За втория ден от почивката ни бяхме замислили да направим една обиколка из близките забележителности. Посетихме къщите на Неофит Рилски и Никола Вапцаров, където си взехме и по един печат в туристическите книжки за 100-те национални туристически обекта на България. Къщите са много интересни и ни потопиха в едно друго време, и дори самата архитектура на къщите е интересна. За съжаление няколкото други музеи, покрай които минахме по време на разходката си не посетихме, но това бе съвсем умишлено за да можем следващият път, когато почиваме пак в Банско да посетим и тях и така да си осигурим нови емоции. Честно да си кажа може би просто гледката, която се откриваше към пистите на моменти ни караше да потриваме ръце за пистите вече, за това хванахме бързичко обратно към хотела и пак на пистите след един хубав обяд сготвен в традиционен български стил. Вечерта приятно уморени се изпънахме в интересно и уникално подредения лоби бар на хотела, след който бързичко се мушнахме под завивките.
Сутринта доволно отпочинали отново събрахме багажа и отпътувахме от Банско с мисълта и общото мнение, че следващата ни ски почивка определено ще е пак в ще е пак в Банско.


Dec 9 2009

Една статия за мен, морето и … windsrufing-а :)

Автор: tashunko

Attention!
Уиндсърфинга може да доведе до сериозно пристрастяване, което изцяло да промени живота, идеалите и ценностната ви система!!!

Може би не ми вярвате!? Чак пък пристрастяване!? Нека ви разкажа за моята първа среща с него.
Та това се случи, през лятото на далечната 1994 г., в т.нар. години на “ранна демокрация”, когато аз, малък варненски гларус, се излежавах на припек на митичния за варненските сърфсти плаж “Рибаря”:) И както, “блаженно се наслаждажах” на скуката, изведнъж взеха да прииждат една сурия момчета и мъже, носещи разни дъски, мачти, платна и други странни чаркуля… и започнаха усърдно да се суетят около тях. Аз разбира се веднага реших, че едрогърдата мацка през две хавлии ще може да почака и като уважаващ себе си кибик, отидох да позяпам.
“Ей пичове, ко стаа тука бе?… ква е тая тарапана?”… Републиканско ми викат, и ме гледат с учудване, как мога да не знам. А аз си зяпкам, и взе че ми стана интересно да ги гледам как се суетят около матеряла и да опъват мачтите, платната и т.н. Най-накрая, след 1-2 часа подготовки, състезанието започна… И като взеха да пердашат тия, 20-30 човека, един до друг… красота… съвсем забравих за другите едрогърди атракциони, които предлагаше “Рибаря” и си викам, трябва и аз да я пробвам тая магария, не може така… и отидох да ги питам как стои въпроса с уроците. Най-любезно ми обясниха, че мога да взема под наем като свърши състезанието… след 3 дни. А то сърце мъжко – не трае, три дена ги зяпах жадно тия пичове как се кефят… и най-накрая се озовах във водата със сърфа пред мен и един “учител”, дето вдигна 2 пъти платното и ми вика “Така се прави!” и си замина! И се почна то…. ходенето по мъките… 2 часа, що вода ми изпи гъза… но накрая го подкарах това чудо!:) Не мога да ви опиша каво удоволствие изпитах, да усещам как от нищото правя нещо и то да се движи! Разбира се, като се прибрах в къщи, едвам хванах држката на вратата, такива зверски рани имах от дърпането на платното, но това не ме спря на другия ден да си взема още 2 часа… и на следващия и по-следващия и така още няколко дни. Вече се чувствах като господ и си викам, бе то това фасулска работа бе,…. докато един ден не “Духна”… и тогава…
тогава разбрах истната за уиндсърфинга… глисирането!… когато изведнъж дъската излиза над водата и започва да се движи с бясна скорост! Повярвайте ми, държах платното и не смеех да помръдна, от страх да не се пречукам. Имах чувството, че се движа с 300 км/ч. А задника ми на една педя от водата. Едновременно умирах от страх, и не можех да спра да крещя от кеф! Невероятно усещане.

Далечната 1994 г.

Далечната 1994 г.

А като излязаох на брега имах чувството, че ще ми се пръсне сърцето, просто не можех да повярвам, че това се е случило на мен! За съжаление вятъра се усили, и аз останах на брега, да гледам как добряците се кефят, почти до стъмване. И не можех да откъсна очи от бурното море и сърфистите… и тогава, в онзи далечен ден, осъзнах, че нещо се е променило в живота ми, и така вече 15 години:)

2009 г.

2009 г.

Следва продължение!:))


Get Adobe Flash playerPlugin by wpburn.com wordpress themes