Feb 19 2014

Специален ДДС режим по глава деветнадесета “а”

Автор:

В обхвата на глава деветнадесета а от ЗДДС, попадат доставките на стоки и услуги, които:

– са посочени в прил. №2 от закона за ддс, И
– чл. 7 – вътреобщностни доставки на стоки;

– чл. 13 – воп;

– чл. 15 – тристранна операция;

– чл. 16 – внос по смисъла на зддс;

– чл. 28 – доставки на стоки, изпращани или превозвани извън ЕС.

ДС и изискуемост на данъка
Данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, възниква съгласно общите правила на ЗДДС.
Данъкът за тези доставки е изискуем от получателя – регистрирано по закона за ДДС лице, независимо дали доставчикът е ДЗЛ или ДЗНЛ по смисъла на ЗДДС. В случай, че получателят по доставката не е регистрирано по закона лице, се прилагат общите разпоредби на закона.
Данъкът за доставките на стоки и услуги, за които е приложим специалният режим, става изискуем по реда на чл. 25, ал. 6 и 7 от закона, а именно:
– на датата на която възниква ДС, или
– при получаване на плащането (за размера на плащането) – при извършване на цялостно или частично авансово плащане преди да е настъпило ДС по доставката.

Начисляване на ДДС от получателя
Когато доставчикът е ДЗЛ, начисляването на данъка се извършва от получателя с издаването на протокол по чл. 117, ал. 2. Протоколът се издава в срок до 15 дни от датата, на която ДДС-то е станал изискуем.
Когато доставчици са физически лица, които не са ДНЗЛ, начисляването на данъка се извършва от получателя с издаването на общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен период. Протоколът се издава на последния ден на съответния месец, за който се отнася и задължително съдържа:
1. номер и дата;
2. наименование и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на лицето, което го издава;
3. данъчен период;
4. описание на стоките и услугите;
5. обща сума на покупните цени на стоките и услугите по т. 4 за данъчния период;
6. начислен данък за периода;
7. в случаите, при които обект на доставката са стоки, посочени в приложение № 2, част втора – наименование и идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на доставчика на тези стоки.

Документиране на доставките
Когато при доставка, за която се прилага специалният ред, доставчикът е ДЗЛ по ЗДДС, доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, се документират с издаване на фактура, в която като основание за неначисляване на данък се посочва “чл. 163а, ал. 2”.
Когато до 31.12.2013 г. включително е направено авансово плащане за доставка на стока по приложение № 2, част втора, данъчното събитие за която възниква след 01.01.2014 и данъкът за доставката е изискуем от получателя, регистрираното лице получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане. В тези случаи доставчикът на стоки по приложение № 2, част втора документира доставката чрез анулиране на издадената за авансовото плащане фактура и издаване на нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. За анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4 от закона.
Отчитане на доставките
Когато при доставка, за която се прилагат разпоредбите на глава деветнадесета а, доставчикът е ДЗЛ, регистрирано по закона, издадената фактура се посочва в к. 9, 10, 11 и 12 от дневника за продажбите по зддс. В този случай колоните, отнасящи се за размера на ДДС, се оставят празнисе отнася за стоки и/или услуги, описани в първа част на приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от закона, доставчикът включва с код „01“ в дневника за продажбите в колона 8а „Доставка по чл. 163а от ЗДДС“. Когато доставката касае стоки, описани в част втора от приложение 2 на зддс, доставчикът посочва код „02“ в дневника за продажбите в колона 8а „Доставка по чл. 163а от ЗДДС“. Фактурата се посочва от получателя в дневника за покупките по ЗДДС, като колоната, отнасяща се за размера на данъка, се попълва с нула. Когато доставката касае стоки и/или услуги, описани в част І на приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от закона, получателят посочва код „01“ в дневника за продажбите в колона 8а „Доставка по чл. 163а от ЗДДС“. Когато доставката се отнася за стоки, включени в част втора на приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от закона, получателят посочва код „02“ в дневника за продажбите в колона 8а „Доставка по чл. 163а от ЗДДС“.

Издадените от получателя по доставката, за която е приложим специалният режим, протоколи се посочват в к. 9, 10, 14 и 15. Когато доставката се отнася за стоки и/или услуги, описани в част І на приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от закона, получателят посочва код „01“ в дневника за продажбите в колона 8а „Доставка по чл. 163а от ЗДДС“. Когато доставката се отнася за стоки, описани в част ІІ на приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от закона, получателят посочва код „02“ в дневника за продажбите в колона 8а „Доставка по чл. 163а от ЗДДС“.

Издадените от получателя протоколи се посочват и в дневник покупки, като в зависимост от правото на приспадане на данъчен кредит за получената доставка се попълват к. 9 или 10 и 11. Когато получените по доставката стоки и/или услуги са описани в част І на приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от закона, получателят посочва код „01“ в дневника за покупките в колона 8а „Доставка по чл. 163а от ЗДДС“. Когато получените по доставката стоки услуги са описани в част ІІ на приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от закона, посочват код „02“ в дневника за покупките в колона 8а „Доставка по чл. 163а от ЗДДС“.

ЗДДС Инфо

Специален ДДС режим по глава деветнадесета “а”
5 (100%) 2 votes


Aug 2 2012

Общи принципи на ДДС

Автор:

Данъкът добавена стойност (ДДС) е вид данък върху потреблението. От гледна точка на купувача, това е данък върху покупната цена. От гледната точка на продавача това е данък, само върху стойността, добавен към даден продукт, материал или услуга, от счетоводна гледна точка, на този етап от неговото производство или дистрибуция. Производителя връща на правителството процент от тези суми, като запазват останалата част за себе си и компенсират данъците.

Добавената стойност на даден продукт от гледна точка на бизнеса е продажната цена, за сметка на клиента, минус разходите за материали и други начислени данъци. ДДС е като данък върху продажбите, но в крайна сметка, крайният потребител е този който е обложен. Данъка се различава от данъците върху продажбата по това, че при последните, данъкът се събира и внася в хазната само веднъж, на мястото на покупката на крайния потребител.

Добавената стойност, (ДДС) на теория избягва каскадния ефект на данък върху продажбите, като се облага само добавената стойност на всеки един производителен етап. Поради тази причина, по целия свят, ЗДДС е извоювала популярност пред традиционните данъци върху продажбите. По принцип ЗДДС се прилага за всички разпоредби на стоки и услуги. ДДС се оценява и се събира върху стойността на стоки или услуги, които са предоставени всеки път, когато има сделка (продажба / покупка). Продавачът начислява ДДС на купувача, а продавачът плаща ДДС на правителството.

В много развиващи се страни като Индия, данък върху продажбите / с ДДС са основните източници на приходи като висока безработица и нисък доход на глава правят други източници на доходи неадекватно. Въпреки това, има силна опозиция за това, като много под-националните правителства, тъй като тя води до цялостно намаляване на приходите, които събират, както и загуба на някои автономии.

На теория данък върху продажбите обикновено се начислява върху крайните потребители. Когато системата на ДДС има няколко изключения както с GST в Нова Зеландия, плащането на ДДС е още по-просто.

Обща икономическа идея е, че ако данъците върху продажбите, са достатъчно високи, хората започват да се ангажират в широко разпространената дейност за избягване на данък (като покупка по интернет, претендираща да е бизнес, покупка на едро, закупуване на продукти чрез работодател и т.н.). От друга страна, общите ставки на ДДС може да се издигнат над 10% без широко избягване поради нов механизъм за събиране. Въпреки това, поради специалния си механизъм на събиране, ДДС става доста лесно обект на специфични измами като верижни измами, които могат да бъдат много скъпи, по отношение на загубата на данъчни приходи за държавите.

Rate this post