Jun 13 2011

Гранд Каньон

Автор:

Преди повече от четири столетия, един от първите достигнали Гранд Каньон европейски изследователи се съмнява, че на това забравено от Бога място някога отново ще стъпи човешки крак. Днес повече от пет милиона туристи годишно минават през оранжево-червеникавите скали на този природен монумент в щата Аризона (до Финикс летете с American Airlines). За една от гордостите на американци четете по-долу.

Каньонът е създаден от река Колорадо, която проправя пътя си през него през последните 17 милиона години. И се е справила чудесно със задачата на архитект – на места широчината е 29 км., дълбочината е 1.83 км., а дължината е зашеметяващите 277 км.. Поради дълбочината си, каньонът е високо ценен от геолозите, които намират по стените му ценни сведения за различните геоложки периоди в създаването на Земята.

Грандиозната гледка, която се разкрива отгоре, е вдъхновявала немалко писатели. Разходката по Южния ръб е едно от нещата, заради които си заслужава човек малко да поокаля обувките. На около 2100 м. надморска височина, оттук се открива спираща дъха панорама към спокойно течащата отдолу река, и хилядите нюанси на скалите. Ако сте запалени по рафтинга, р. Колорадо ви предлага и няколко изключително удобни за целта отсечки, а за любителите на летенето се предлагат авиоразходки с безмоторен самолет или хеликоптер.

Отскоро преживяването доби нови измерения с отварянето на „Небесната разходка” – индианското племе Хуалапай изгражда платформа със стъклен под, която предлага възможността на всеки да преодолее страха си от високото. А най-голямото предизвикателство е походът от ръба до реката и обратно – за който обаче се изисква много добра физическа подготовка.

Rate this post


May 22 2011

Спящата красавица

Автор:

Това далеч не е приказка – да, имаме си спяща красавица (красавец по-скоро), имаме висока кула, но тя не е в някои стар и забравен от времето замък, а на летище с натоварен трафик. Заспалият е диспечера – което довежда до два полета, които трябва да кацнат без помощ от земята.

American Airlines

Това се случва на 24 март, на летище „Вашингтон – Роналд Рейгън”. Полети на American Airlines и United Airlines не могли да се свържат с диспечера цели 30 минути, но за щастие инцидентът приключил благополучно като и двата самолета кацнали без проблеми.

Представител на Федералната авиационна администрация (ФАА) заяви, че ще поставят още един диспечер на летището, и че такива инциденти няма да се повтарят. Проблемът е, че в миналото има немалко подобни случки – не всички от които с щастлив изход. През 2006 г. самолет на Comair се разбива в Лексингтън, погубвайки всички 49 пътника на борда, след като пилотът се опитал да излети от твърде къса писта по недоглеждане на диспечера.

Очевидно е, че контролните диспечери не си доспиват и правят недопустими грешки. За персонал на такава отговорна длъжност, дори 6 часова смяна е непосилна – натоварването, особено в пикови часове, е огромно. Но пък в по-леките часове на нощта някои летища остават напълно без персонал и това не е проблем. Така че най-доброто решение за ФАА е да намери точния баланс между нужния брой хора в специфичните часови зони, както и да намали работното време. За да няма заспали красавци, недогледали работата си – и в последствие трагедии.

Rate this post